Страстна нощ зад гърба ни. Почувствах те различен, почувствах те по-силно, почувствах те красиво. Странно бе, някак неестествено. Въртях се после в прегръдката ти и мисли покоряваха безсънието ми. Продължавам да се чувствам несигурна и неспокойна в погледа ти и докосванията ти. С всяка целувка прехвърлям страници от бъдещето и се опитвам да разгадая смисъла и струва ли си раните под кожата ми. Пак не мога да заспя, а очите ми сълзят от болка. Дълги часове, а възглавницата вече е мокра.
Сутринта отварям очи и виждам те, седиш до мен и се взираш в подпухналото ми лице. Личат ли си тревогите, личат ли си сълзите? Питам се какво ли ти е в главата. Какво си мислиш, когато ме гледаш така любовно. Гола ли си ме представяш просто, или искаш да ми кажеш нещо, което чакам да чуя. Заравям се в кафявите дълбини и настръхвам под въпросите в русата ми главица.
Ставам, обличам се и излизам. На вратата ми даваш лека целувка. И тя е пълна с въпросителни. Но извръщам поглед притеснено. Тръгвам по улиците с бърза, нервна крачка. Мръщя се на слънцето, на хората, на асфалта. Прибирам се и пускам компютъра, а ти ми пишеш веднага. Казваш, че е празно. Кое е празно? Стаята и леглото ти били празни без мен. Трогваш ме до сълзи. Обличам се и хващам първото такси. Прегръдките ти ме чакат, целувките ти ме зоват, но въпросите стоят за фон и пълнят стаята и спорят с миризмата на страст и секс, кой ще замъгли съзнанията ни и ще ни приспи.
Още една нощ в неизречени слова - какво ще стане утре, коя ще седне на мястото ми и ще разтвори идеалните си крака за теб. Далече си отиваш пак, оставяш ме в заблуда, изморена от страстта ти и мълчанието ти, с мокро лице и кървав поглед. Чакам, чакам да се преобразя в единствената, чакам да почувствам истината.
Затварям очи в умора и пот, заспивам в прегръдката ти и сякаш насън прошепваш:
"Ти си ангел..."
Сутринта отварям очи и виждам те, седиш до мен и се взираш в подпухналото ми лице. Личат ли си тревогите, личат ли си сълзите? Питам се какво ли ти е в главата. Какво си мислиш, когато ме гледаш така любовно. Гола ли си ме представяш просто, или искаш да ми кажеш нещо, което чакам да чуя. Заравям се в кафявите дълбини и настръхвам под въпросите в русата ми главица.
Ставам, обличам се и излизам. На вратата ми даваш лека целувка. И тя е пълна с въпросителни. Но извръщам поглед притеснено. Тръгвам по улиците с бърза, нервна крачка. Мръщя се на слънцето, на хората, на асфалта. Прибирам се и пускам компютъра, а ти ми пишеш веднага. Казваш, че е празно. Кое е празно? Стаята и леглото ти били празни без мен. Трогваш ме до сълзи. Обличам се и хващам първото такси. Прегръдките ти ме чакат, целувките ти ме зоват, но въпросите стоят за фон и пълнят стаята и спорят с миризмата на страст и секс, кой ще замъгли съзнанията ни и ще ни приспи.
Още една нощ в неизречени слова - какво ще стане утре, коя ще седне на мястото ми и ще разтвори идеалните си крака за теб. Далече си отиваш пак, оставяш ме в заблуда, изморена от страстта ти и мълчанието ти, с мокро лице и кървав поглед. Чакам, чакам да се преобразя в единствената, чакам да почувствам истината.
Затварям очи в умора и пот, заспивам в прегръдката ти и сякаш насън прошепваш:
"Ти си ангел..."
3 comments:
Целув! :-* Прекрасно пишеш, ама нямам никакво време... да чета повече. Но ме хвана срам и реших да се отчета, от благодарност към коментарите ти! ;-)
Но... аз не забравям като ми остане време пооо-натам в бъдещето - ще ти изчета всичко наведнъж и ще ти наспамя с коментари както само аз си знам и правя! :-D
ти пък хаха :* споко и аз нямам време, но съм започнала да ви чета нещата с еленка ама аз не съм много по коментарите, наслаждавам се тихичко хихих но ще пускам и аз да се отчитам ;)
Aww! ^^
Публикуване на коментар